Кладенецът на щастието

Преди няколко дни бяхме на рожден ден на една приятелка от църквата. Тя ни покани на вилата на родителите й, която се намира в подножието на Стара планина, не далеч от София. Пътят минаваше през живописна местност и след като подминахме и последното село, продължи да се извива по един стръмен червеникав баир, по който трябваше да караме бавно и внимателно. Честно казано нямах някаква предварителна информация за района и мястото, но си представях къща, с основните удобства, които те предразполагат да си починеш. Мястото беше много живописно и красиво, в близост до борова гора. Усещахме лекия полъх на вятъра, чистия въздух, а в атмосферата се носеше жинерадостност, мир и спокойствие.

Родителите й ни посрещнаха много сърдечно, масата вече беше сложена и оставаше всички да се настаним около нея, за да започне празника. Реших, че ще е добре преди това да си измия ръцете и баща й ми предложи да ми полее с вода. От него научих, че до мястото им няма водопровод, нито ток. Имаше обаче много дълбок кладенец. Оказа се, че е дълбок 30 метра. Той ми разказа, как е копал този кладенец в продължение на шест месеца, всеки ден, малко по малко. Никой не вярвал, че ще изкара вода от там. Долу в селото минахме покрай една голяма и дълбока кариера, но без капка вода, а къщата им се намираше на доста по-голяма височина.

Съседите, които също нямат вода, не му вярвали, че ще успее, нито искали да му помогнат в тежката работа, но напротив – отнасяли се с надсмешка. За първите няколко метра използвал машина, но след това се наложило да копае собственоръчно с канго. Имало и към пет метра скала, която трябвало да отстрани. На 25-я метър обаче, почвата станала все по-влажна и не след дълго започнала да се образува локва.

И така станал кладенеца, чиято вода има всички качества на питейната, и чието ниво не се понижило дори и в най-големите горещини. А съседите вече гледат по-съвсем различен начин на него, с възхита и уважение, благодарни за водата, която им налива всеки път, когато дойдат.

Видяхме красивата градина, която имат. Радвахме се на козичките и другите животни в двора. Всичко наоколо говореше за трудолюбието, борбеността и щедрите сърца на тези хора, които с радост се спират да раздават вода от кладенеца си.

Нещо повече баща й целогодишно живее там и е пълен с енергия и живот човек. Замислих се за огромния труд, който е вложил да осигури и най-елементарните условия за живот, които ние днес взимаме за даденост. Започнах да оценявам по-нов начин това което имам.

Къде да намерим щастието ли? Какво ни прави щастливи? Не знам за теб, но за последните 16 години откакто започнах да опознавам Господ аз се чувствам щастлива. Чепрейки и раздавайки от Кладенеца на щастието и живота - Исус Христос, ме е направило не просто щастлива, но е направило живота ми едно вълнуващо приключение, съставено от многобройна поредица от спечелени победи и осъществени мечти.

И сякаш както този кладенец, който и в най-големите суши и наводнения не променял нивото си, ние, които познаваме Него, винаги има какво да дадем. А това богатство не те ли прави да се чувстваш щастлив? Или може би имаш усещането, че някой е заровил твоя кладенец. Изкопай го. Малко по-малко. Всеки ден. Има толкова жадни хора, които чакат. Някои може би сега се смеят, други не вярват. Ще им дадеш ли да пият?