Колко може да направи една жена?

Преди няколко дни прочетох за холандската парламентаристка Аян Хирши Али (Ayann Hirsi Ali). Замислих се за това какво може една жена да направи. Не знам колко от вас сте чели историята й, но мен лично ме впечатли.

Аян Хирши Али се ражда в Сомалия през 1971г. По обичаите, характерни за някои мюсюлмански страни я обрязват, когато е на пет години. По-късно родителите й на няколко пъти се местят в различни страни, бягайки от просъветския диктаторски режим. Завършва мюсюлманско училище за момичета в Кения. На 22 годишна възраст избягва за Холандия, за да не я омъжат принудително. Преживява голяма част от проблемите характерни за жените в мюсюлманските страни.

В Холандия попада в бежански лагер. Интересно е обаче, какво прави от тук нататък. Година по-късно започва да учи обществени науки, а по-късно записва и политология. Междувременно работи различни видове работа, започвайки от най-ниското стъпало като чистачка във фабрика, за да може да се издържа и стига до това да бъде избрана за депутат с 40,000 гласа през 2002 година. Междувременно помага доброволно в център за жени пострадали от домашно насилие. Тя открива, че 80% от жените там са от мюсюлмански семейства. Това са жени, които живеят в постоянен страх да не би да бъдат открити от своите роднини.

Аян Хирши Али става обект на смъртни заплахи поради критиките и разобличаването на мюсюлманските догми и дискриминация кьм жените. Филмът “Submission” (Подчинение), който тя прави съвместно с режисьора Тео ван Гог е ярък пример за това. Няколко месеца след пускането на филма ван Гог бива жестоко убит, а тя е принудена да се движи с охрана. Филмът ярко и безкомпромисно разкрива унижението, физическия и сексуален тормоз,, на които са подложени жените от мюсюлмански семейства.

Интересното е, че дори когато Аян застава в защита на демократичните принципи и ценности в една от най-либералните страни в Европа, тя се оказва неудобна за някои от управляващите. Нейната откритост и смелост да разобличи лицемерието в някои партии (разчитащи на гласовете на един милион мюсюлмански имигранти) станаха причина за това, те да създадат наскоро голям вътрешнополитически скандал. Така те успяха да поставят холандското й гражданство под въпрос, а с това и правото й да бъде депутат.

Семейството й, за съжаление, е неразделна част от “конспирациите” срещу нея. Роднините й твърдят, че предварително нагласените бракове и насилието в мюсюлманските семейства са преувеличени слухове. Брат й даже споделил пред журналисти, колко весела е била Аян в деня на сватбата си в Кения, след което се усетил, че въобще не е имало сватба. Явно сватбата на сестра му е просто един детайл от живота му, или пък малко се е поунесъл в разказа си. Кой знае.

Всичко това ме наведжа на мисълта какво ли е накарало тази жена да се изправи сама срещу системата и смело да разобличи случващото се в голяма част от мюсюлманските семейства. От толкова много пострадали жени, от толкова които виждат нечестието, една жена дръзва да проговори от името на тези, които не могат. Да каже на “свободните” и “либералните” хора, какво се опитват да кажат устните, които остават скрити, и безжизнените лица и очи, които тънат под опресията на една от най-мъчителните религии.

Мисля си, че без значение дали си жена или мъж, от какъв произход или семейство си, от къде идваш и къде живееш, когато започнеш да разобличаваш делата на тъмнината, които те заобикалят ти рано или късно ще стигнеш до конфронтация. Ще има цена, която всеки ще бъде поставен пред избора дали да плати. Ще се дръпнем ли назад тогава? Ще се скатаем ли? За какво живеем? Само за себе си ли? Не е ли за Този, който е умрял за нас и възкръснал?

Ако една млада жена произлизаща от мюсюлманско семейство, бежанец и емигрант е постигнала толкова много за 14 години от живота си, и продължава да бъде реформатор, колко повече ти и аз можем да направим чрез Него, там където сме, в нашата сфера на влияние.