Силата на истината

Днес се зачетох в книгата „Боно - изповеди” на журналиста Мишка Асайес. В отговор на въпрос за искреността солистът на рок групата U2 споделя, че в училище са им разказвали за великия ирландски поет Уилям Бътлър Йейтс, който в определен период на живота си изпаднал в творческо безсилие. На въпроса на Боно защо Йейтс не е писал за това, учителката му отговорила: „Стига глупости. Свали си ръката и не бъди толкова нагъл.”*

Боно продължава разсъжденията си: „Нямаш какво да кажеш, ами това е първият ред на песента.”

Замислих се за искреността. Бог по нов начин започна да ми разкрива каква сила има в това да сме искрени, честни и реални. Да можем да си позволим да бъдем честни със себе си, пред Него и пред хората.

Истината освобождава. Истината завладява. Младите хора не търсят фалш, фасада, перфектност. Те искат да видят доколко си истински, доколко си реален и честен.

Истината печели. Печели сърца, печели умове. Истината те свързва с другите по начин, по-който полуистината не може. Истината прониква до места в сърцето ти, които освободени от самата нея, могат да причинят сериозни поражения за царството на мрака. Врагът знае това. Затова е предвидил фалшификат, който да има вида, но да няма силата. Нарича се религия.

Замислете се кога сте преживявали Бог най-близо, най-силно до вас? Не е ли било тогава, когато сте били най-искрени и уязвими, честни и търсещи, отчаяни за истинското нещо? Когато сърцето ти търси истината, нищо друго освен самата истина не може да те удовлетвори, да я замести.

Има едно неудовлетворение, което Бог е поставил в сърцата ни, което само Създателят може да посрещне. Въпроси, на които само Той може да даде отговор. Исус каза: „АЗ СЪМ ИСТИНАТА”.

Истинските хора се свързват с хора. Сърце печели сърце. Какво има в Твоето сърце? Или може би до толкова си се въздигнал, че нямаш вече допирни точки със земята и хората по нея. (-:

Не ти ли се е случвало да ти е трудно да бъдеш себе си в компанията на вярващи хора? Сякаш има някаква рамка на говорене и действие - очаквания, които да бъдат посрещнати. Врагът те държи с лъжата, че ако си честен хората ще те отпишат и няма да представляваш повече интерес за тях.

Помислете за псалмите, за честността на Давид - човек, който не само беше спечелил сърцата на силни и верни мъже, готови да дадат живота си за него, но спечели и сърцето на цял Израел. Той знаеше как да излива сърцето си пред Господа, да споделя в дълбочина своите чувства и преживявания. Такива хора грабват сърцето ти. Словото на Бог ни разкрива, че Давид беше човек по Божието сърце.

Библията говори за това, че не можем да кажем, че обичаме Бог, когото не виждаме, ако не обичаме човека до нас, когото виждаме (1 Йоан 4:20). Можеш ли да спечелиш сърцето на Бог, без да си човек по Неговото сърце, без да печелиш сърцата на хората, свързвайки тях с Него? Мисля си, че ако следваме сърцето на Господа ще печелим сърца за Него.

Имаме толкова много, което можем да дадем на този свят и което религията всячески се мъчи да ни отнеме. То започва с истината. Да бъдем истински, да сме реални. Хората искат да пипнат теб като човек. Как иначе ще видят Бог в теб, ако всичко в теб им говори, че не се нуждаеш от Него.

Когато някой е честен с теб, или когато се опитваш да си честен със себе си, оставяш ли негативизма да те спре с думите: „Стига глупости!”?

Не са ли понякога именно такива „глупости”, които ни водят при кръста на Исус, без който не бихме могли да бъдем спасени?!

* Асайес, М. "Боно - изповеди", изд. "Сиела", 2005г., София, с. 35