Дрехи, които носим с (без)спокойствие

Вчера прочетох една статия относно световните тенденции в ученическата мода. Не всичко ми хареса, но имаше и ценни неща. Авторът например споделя, че да имаш стил не означава непременно да следваш сляпо, наложените от известните дизайнери тенденции. И е така, една дреха може да стои много добре на един човек, но на друг, да не подхожда въобще.

В статията се казва, следното: „За да изглеждаш добре, не са ти нужни скъпи дрехи, а дрехи, които ти подхождат, разкриват добър вкус и ги носиш със спокойствие.”
Последните думи в това изречение ме накараха да се замисля.
Замислих се за начина, по който определени дрехи са ме карали да се чувствам. Мисля си каква свобода има в това, да носиш не просто красиви и модерни дрехи, но такива, които ти дават усещане за свобода и спокойствие.

Случвало ли ви се е да облечете дреха, но нещо в начина, по който изглеждате да ви притеснява? Да не я носите със спокойствие. Аз съм имала такива дрехи, някои от тях все още си спомням. Помня и усещането, което съм изпитвала, когато са били на мен. Нямам предвид да носим демоде дрехи или да се обличаме като за в манастир. Но знам, че начина ни на обличане носи, съзнателно или не, определено усещане у нас и околните. Изпраща послание, говори за нас.

Като жени, често срещаме различни видове натиск. Не е лесно да се впишеш в модата и в същото време да се чувстваш себе си с тази дреха. С всяка следваща година разбиранията за естетика и мода бързо се променят, а задръжките неусетно падат. Сякаш дори свикваме и някои дръзки облекла все по-малко ни правят впечатление. Дрехите по витрините ежедневно ни напомнят: „ако искаш да си готин и в крак с модата купи ме.” И когато не се харесаш в тази дреха, поради това, че е твърде къса или тясна, или защото усещаш на ханша си „талията” на панталона, продавачките се чудят какъв е проблема ти - комплекси или ниско самочувствие. Не е ли странно това?

Преди години се наложи да обясня на една продавачка, защо не искам да купя една дреха, която тя силно ме насърчаваше да взема. Наложи се да и обясня, че причината не е, че не харесвам себе си или, че ми липсва самочувствие, което тя предполагаше. Казах й, че не искам да изглеждам като лека жена. Не че не обичам тези жени, напротив, но не харесвам стила им на обличане.

Мисля, че е добре да се замислим за това. Каква атмосфера носи начина ни на обличане? Добре ли се усещаме в дрехите си? Допринасят ли те да се видим по начина, по-който Бог ни вижда и оценява? Носим ли ги със спокойствие и свобода? Как другите се чувстват около нас? Как изглеждаме през погледа на нашите близки и приятели? И най-важното - отразяваш ли Него и Неговата красота?
Ще се радвам да разбера ти какво мислиш.